Раннохристиянската църква се намира западно от гр. Костандово, в местността „Барата“ или известна още като „Пожар грамада“ или „Черковище“.

История:
Според предание тук е имало църква, от зидовете на която през 1925 г. собственикът на имота вадил камъни за настилка на шосето. Това било причина през 60-те година на XX в. на  мястото да се направят сондажи, а след това и разкопки.  Археологическото проучване е извършено от екип с ръководители Й. Чангова и Ан. Шопова. Впоследствие се оказало, че става въпрос за ранновизантийска базилика от  IV-VI в., която е принадлежала на съществувало през късната античност селище. След като е била опожарявана, църквата е преправяна и навярно е функционирала и през средновековието. Съществува вероятност тя да е една от двете църкви - „Св. Петка“ и „Св. Апостол Андрей“, споменати в чепинския летопис на поп Методий Драгинов от края на XVII в., в който се описват събития, свързани с  помохамеданчването на българите в Костандово.
Може да се приеме, че църквата в м. „Барата“ е била окончателно разрушена (или доразрушена) по време на „потурчването“ на българите в Чепинското корито, когато били разсипани „сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви.“
Около и върху базиликата е съществувал некропол, който, спрямо намерения погребален инвентар, е датиран от времето на заселване на славяните (VI в.) до XIV в.
След археологическото проучване паметникът не е бил консервиран. С течение на годините разкритията били засипани с пръст и съвсем заличени. Така че, днес няма почти никакви белези, които да подсказват за съществуването на тази църква.

Архитектура:
При разкопките е установено, че базиликата е с размери 28,30 х 12,50 м. Средното ѝ пространство е завършвало на изток с една полукръгла (отвън и отвътре) апсида, широка 6,25 м и дълбока 4.40 м. На запад е имала притвор, дълбок 5,50 м. Западната стена на базиликата е продължавала в северна и южна посока, при което не е изключено тези стени да са остатъци от кораби или някакви други допълнителни помещения (както при базиликата в м. „Николица“, Ракитово).
Стените на църквата, запазени на височина от 0,10 до 0,70 м и широки 0,70-0,75 м, са градени от речни и ломени камъни, споени с хоросан, в който е примесено голямо количество натрошени тухли. Основите слизат на дълбочина 0,70 м.
Притворът е бил постлан с тухли, украсени с линии, изписани с пръсти. Част от подовата настилка е била намерена in situ.
Отвън, около апсидата на базиликата, е вървял друг зид, който е следвал същата форма. Вероятни тук се касае за поправка на апсидата, която при някакви обстоятелства е била разрушена. От намерения на същото място черен пласт е установено, че църквата е преживяла голям пожар, поради който поправката е обяснима. Към този по-късен строителен период се отнася и подовата настилка в южната част на наоса. Върху нея е разкрит зид от камъни и кал, както и извън базиликата, което подсказва за трети, още по-късен, период на съществуване на църквата (вероятно през средновековието).
По формата на апсидата базиликата от м. „Барата“ се свързва с някои ранновизантийски църкви (IV-VI в.) по българските земи – базиликата в м. "Делидушка" при Преслав, църквата при с. Иваняне и др. За тази епоха говорят и тухлите от пода в нартиката, които имат характерни за времето си размери и украса. Тази датировка се потвърждава и от намерените в насипа фрагменти от късноантични керамични съдове.

Некрополът около базиликата разкрива християнски погребения. При много от тях гробната яма е оградена с каменни плочи. В много малко от гробовете е имало инвентар, и то беден. Той е отнесен към периода XII-XIV в.


Източници:
1. Чангова, Й. и Шопова, Ан. - Археологически проучвания във Велинградски район, Родопски сборник, т. 2, 1969 г.